top of page
Az Obicham Dobrinishte Banner

Гражданско участие в местното самоуправление-
често задавани въпроси
(FAQ)

Гражданското участие в местното самоуправление не е нов концепт. То е залеганало в редица нормативни документи и се практикува в редица населени места в Европа и България. Участието на гражданите в управлението не е само необхоима стъпка в процеса на вземане на решения.

Това е тяхно ПРАВО.

Гражданите имат парво да заявяват своята позиция, предлагат алтернативни решения, да искат отчетност, да отправят препоръки. Тази възможност е и гаранция, че приетите решения са в обществена полза, а не в интерес само на група хора. Такова участие е базирано и върху разбирането, че всички, които ще бъдат засегнати от решението имат право да участват в процеса на управление- от предлагането на идеята, предоставянето на информация, обществено обсъждане, постигане на съласие и вземане на решението.  

  • Каква е нормативната база за граждаснкото участие в местното самоуправление?
    Гражданите имат право да участват в упралениския процес не само чрез избори (непряко), но и като се включат пряко в процеса на вземане на решения. Прякото гражданското участие в управлението е стимулирано и е част от редица правни документи от Европейско и национално равнище. Например: Европейска харта за местното самоуправление /ЕХМС/ Конвенцията за достъп до информация, обществено участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по проблемите на околната среда /Аархуска конвенция/ Конституцията на РБългария Закон за местното самоуправление и местна администрация Законът за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление- урежда условията при, които гражданите могат да участват пряко във взимането на решения, които засягат техните интереси. Закон за нормативните актове- урежда обществените консултации в процеса на изработаване на законопроекти от национално ниво. Логиката на този закон може да се отнесе и до действията и актовете на местното управление и администрация. Още повече, че тези актове пряко засягат живущите там. Правото на местните власти да управляват не е в разрес с възможността на пряко участие на гражданите чрез различни способи.
  • Защо е необходимо гражданите да участват в процеса на осъсществяване на местни политики?
    Прякото участие на гражданите в управлението има многослоен положителен ефект (win-win). Например: · Изразяване на мнение по управленските решения, които имат непосредствен ефект върху качеството на техния живот. · Информиране и събиране на идеи по обществено важни въпроси. · Създаване на връзка и доверие между управляващи и управлявани. В тази връзка гражданското участие трябва да се превърне в основен принцип и необходим етап от процеса на вземане на решения на местно ниво. Някои от непосредствените ефекти от този принцип са: 1) гарантиране на по-голяма прозрачност и отчетност в дейността на местната власт; 2) подобряване на качеството на вземаните решения и процеса на тяхното изпълнение; 3) създаване на канали за комуникация с местната общност и за ефективна обратна връзка.
  • Кои са някои от формите на граждаснко участие в местното самоуправление?
    Някои от формите на гражданското участие в местната власт са: · Обществено обсъждане на политически и нормативни документи, приемани от местните власти като например публично обсъждане на общински бюджет чрез многоетапни открити събрания. · Консултиране на общественото мнение по интернет и чрез други способи за допитване. · Създаване на обществени консултативни съвети. · Организиране на местни граждански инициативи. · Местни референдуми или общи събрания на населението по инициатива на гражданите.
  • Нормативно неограничено ли е гражданското участие?
    Местни референдуми и общи събрания на населението по инициатива на гражданите са част от инструментите на пряка демокрация и са част от Закона за пряко учасие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. При тях гражданите инициират, участват и решават пряко и окончателно въпроси на местното управление. Но в някои случаи органите на местно самоуправление могат да контестират взетите решения. При допитвания до гражданите чрез интернет и други форми на ангажиране на гражданите (демокрация на участието), които те самите инициират или се включват в процес на обсъждане и формулиране на политики и решения, крайното решение се взема от овластените институции на местно ниво - общинския съвет и кмета.
  • Отворени ли са местните власти за участие на гражданите в процесите на управление?
    Вжен фактор за стимулирането и успеха на всяка една форма на гражданско участие е положителната политческа среда. Отвореността на местните власти да взаимодействат и сътрудничат с гражданите е от съществено значение. За съжаление в много случаи органите на местно самоуправление приемат гражданското участие като застрашаващо и уронващо техния авторитет и компетентност защото това е процес на споделяне на властнически правомощия. Този страх и недоверие е още повече изразен в България, където подобни инициативи са мако и спорадични. Все още местните власти не са подготвени открито да споделят и търсят пряка подкрепа от тези, които са им гласували доверие. Но нещата се променят. Макар и малко положителни примери на успешно взаимодействие между местна власт и граждани има в няколко населени места като Троян и Калофер.
  • Кои са процесите за осъществяване на гражданското участие в управлението?
    Има няколко задължителни процеса, които трябва да бъдат налични, за да се осъществи пълноценното участие на гражданите в управлението: Информация- достъпът до информация е в основата на принципа за гаржданско участие. Предоставената информация трябва да е актуална, точна, навременна и в достъпен формат за всички заинтересувани страни. Консултация- допитване до заинтересуваните групи относно тяхното мнение, коментари, препоръки, и т.н. Диалог- предоставяне на възможност за широка дискусия, отворени публични изслушвания, обсъждане на стратегии по взаимни интереси. Чести и редовни общи срещи за очертаване на основни политически стратегии. Резултат- решения приети с общо съгласие. Партньорство- споделени отговорности на всеки етап от процеса на всемане на решение- от определяне на дневния ред до изработване на решението, изпълнението и проследяването. Един от ефектите на този вид партньорство е повишаване на доверието на гражданите към местните власти.
  • България
    · Създаване на обществени/консултативни, квартални, кметски съвети. Пример: - Община Троян- по заповед на кмета са изградени квартални съвети на територията на града, кметски съвети във всяко населено място на общината. Подложени са на обществено обсъждане всички нормативни документи, които общината разработва и които се предлагат на обсъждане в Общинския съвет. С участието и съдействието на кметските, кварталните съвети и консултативните съвети общинската администрация организира публични обсъждания на инфраструктурни, благоустройствени, екологични и други проекти (за паркове, градинки, детски площадки, мостове, гаражи, търговски обекти, застрояване на общински терени и други. Чрез тях се провеждат публични обсъждания на проекти за актове на местната власт и документи на общинската администрация и на Общинския съвет, които късаят всички жители като стратегии, програми и планове за общинско развитие, проектобюджета на общината, общински наредби и други. Целта на обсъжданията са гражданите е да бъдат предварително информирани, за да могат да дадат становища и предложения по проектите. · Гражданска инициатива „За запазванена община Велинград, катоекологичени чист регион, без рудодобив“ - Създадена от граждани с цел да бъде спряно инвестиционно проекто-предложение за отдаване на концесия на добив и преработка на волфрамсъдържащи руди, което би довело до екологична катастрофа в района. За постигане на своите цели инициативата използва различни методи, като петиции, социални медии, участие в заседания на общински съвет. Инициативата постига успех и инвестиционното предложение бива отхвърлено от органите на местно самоуправление.
  • Хърватия
    · Съвет за развитие на гражданското общество- орган към правителството, който отговаря за прилагането на Програмата за сътрудничество, за изпълнението на Стратегията за развитие на гражданското общество. Съветът се състои от 10 представители на правителството, 10 представители на неправителствени организации и трима експерти. Една от задачите на съвета е да създаде база данни за правителствените програми, с които се финансират НПО-та. Съветът извършва и мониторинг на изпълнението на Програмата за сътрудничество между правителството и НПО-та и може да инициира законодателни промени, свързани с гражданските организации в Хърватия. Пример: · Загребската гражданска инициатива – Право на града - Организира дузина демонстрации за спиране на строителството от местен предприемач. Групата използва социалните медии, за да организира част от дейностите си, обезпечава отразяването на новините от протеста на строителната площадка като по този начин проблемът от местен се превръща в национален. Дейностите на Право на града вдъхновяват няколко други протестни действия срещу строителните планове в цялата страна, започват обществени обсъждания на плановете за застрояване на местно ниво в градовете в цял Хърватия. · Съвместно разработена стратегия за младежта в гр. Карловац. - В резултат на загрижеността и желанието за диалог на кмета на гр. Карловац относно проблемите на младите хора се е развила общинска стратегия с високо ниво на младежко участие. Инициативата е започнала като са изследвани нагласите сред 384 млади хора от града. Провеждат се месечни и двумесечни срещи с повече от 70 млади активисти и представители на НПО-та. Като резултат е определена сграда за равитие на младежки дейности. Сградата е замислена да приюти НПО-та, които да предоставят информация по младежки въпроси, младежки образователен център, място за срещи на младите хора с различни интереси, функциониращ изложбен и мултимедиен център. Общинската администрация провежда публичен търг за управление на младежкия център с критерии за участие – местни младежки НПО-та. След търга кметството на гр. Карловац избра три неправителствени организации за управление на съоръжението и организиране програмата на младежкия център.
  • Унгария
    · Унгарското сдружение за развитие на общността /УСРО/- работи в малки региони. Например - В един регион осъществява партьорство в сътрудничеството са училища, служби за подкрепа на семействата и закрила на детето, здравните и образователните институции, бизнес секторът, църквите и малките общности в окръга. Програмата, която развива сдружението се стреми да ангажира жителите на участващите местни общности. - В друг регион- ангажиране на местните жители в процеса на планиране на местни политики, чрез включването им в обединения за сътрудничество между местни институции, регионални институции, НПО-та и граждани. Местните жители и местни НПО-та са участвали в работилници за общностно планиране, които са довели до формирането на 4 професионални работилници. Програмата е разчитала на това хората да разберат и приложат принципите на гражданското участие, стимулирайки ги да бъдат по-активни в сфери, които са близки до вълнуващите ги проблеми в областта на здравеопазването, социалните услуги и културата. Инициативата е успяла да повлияе положително увеличавайки капацитетът на гражданите и съществуващите институции на местно ниво за отчитане интересите на хората, най-вече в решаването на административни проблеми или проблеми в сферата на образованието, закрилата на децата, социални услуги.

Електронна поща

Следвай ни

  • Facebook

© 2035 by Аz Obicham Dobrinishte. Powered and secured by Wix

bottom of page